22.02.2007
Различавайте любовта от нейните подобия или карикатури

Въпрос:
От няколко години насам не успявам да осъществя дълготрайна връзка с любим човек. Сякаш повтарям едни и същи грешки. В последно време се улавям, че прекарвам все по-дълго време в Мрежата с надеждата да открия най-после точния за мен човек. Какво да направя, за да се предпазя от нови разочарования?
Евелина Филипова, 31г., Пловдив

Отговор:
“Любовта е чаша, която се чупи, когато
се хваща непохватно или прекалено силно.”
Ориенталска мъдрост

Преди време попаднах на една доста прагматична и изключително семпла формула за успешни междуличностни отношения: “подобаващия партньор по подобаваща причина в подобаващо време”.

Без съмнение, на много хора се е случвало да се събудят сутрин и да се запитат: “Какво се случи с нас?, Защо стигнахме до тук?”. Практиката на много психолози показва, че много често важните въпроси – като тези например – всъщност се задават пост фактум, т.е. когато двойката почти е загубила уменията си да разговаря продуктивно. Когато сме обзети от чувството за тотален разпад и безизходица, когато осъзнаваме, че повече не можем да понасяме “законната” си половинка, когато виждаме как пред очите ни любовта на живота ни си стяга куфарите и си заминава... Или както казват пилотите – “влизаме в свредел”. Завихряме се все по-надолу и по-надолу по спирала и ни е все по-невъзможно да погледнем към хоризонта.

Разбира се, току що описах един твърде краен вариант. В последните години обаче, той не е никак рядък. Днес става все по-трудно да срещнем своето щастливо “допълнение” и да се отдадем на истинско и пълноценно партньорство. Затова и така мощно се разгръщат всякакви “алтернативни” системи за запознанства и виртуалните връзки придобиха такъв висок приоритет. Добре е да не се забравя, че всъщност киберпространството е една изкуствена среда и ако човек, задълго остане в него, това може да доведе до формиране на дезадаптивно поведение в реалните житейски ситуации.

Партньорството в зряла възраст често би могло да придобие изкривено лице и неусетно човек може да се окаже въвлечен в карикатурни взаимоотношения. Въпреки уникалността на всеки един отделен случай, все пак има и важни въпроси, които можем да си зададем по-навреме:

• Когато търся партньор, наясно ли съм точно какво искам – удоволствие “тук и сега” или среща с човек, с когото да споделя бъдещето си? Известна ли ми е позицията на отстрещната страна?
• Как всъщност си представям човека, когото бих обикнал(а)?
• Дали не гледам прекалено егоистично на любовта, само като на източник на блага, които трябва да ме залеят? Т.е. в по-голяма степен предпочитам да получавам, отколкото да давам?
• Какво точно е съдържанието на конфликта? Дали не бъркам формата и съдържанието?
• Не бързаме ли с раздялата? Застраховани ли сме от повтарянето на едни и същи грешки и със следващия партньор?
• Защо играем на театър и крием истината дори от самите себе си?
• Защо се страхуваме да се обвържем?
• Мога ли да погледна на миналото си като на огледало, в което да видя моите собствени ограничения и слабости?
• Възможно ли е да погледнем на разпадането на брака като на отправна точка за изграждането на друг вид продуктивно партньорство, а не като на “война на световете”?
• Защо не погледнем на партньорството си като на част от цялостната ни житейска ситуация и връзки с останалите близки хора?
• Как мога да поправя нещата, след като моят партньор не ми помага? Защо допускам това?
• Защо в никакъв случай не искам да приема идеята за раздяла?

Задавайте си тези и други въпроси навреме, общувайки с партньора си за всичко, което ви се струва важно. Приемайте промените около себе си и у вас самите като естествен и неизбежен процес и ще се уверите, че всяка трудност е временна и всъщност ни води към по-високо лично “стъпало”. Мнозина ще се учудят, че от там хоризонтът изглежда още по-красив.

[назад]

Начална . За мен . Обръщение . Позитивната психотерапия . Психологично консултиране . Въпроси и отговори . Интервюта и статии . Линкове . Контакт с мен . Галерия