Понеделник,11.06.2007,
Статия във в-к „Марица” , бр. 154

Статията е по повод скандалните разкрития на в-к Марица, с които вестникът печели Голямата награда за регионални медии „Черноризец Храбър” 2006, „Гавра – полицаи принуждават арестанти да си бият шамари”. На 10.05.2005 г., гл. серж. От Пето РПУ – Пловдив, принуждава двама задържани взаимно да си удрят плесници. Сцената е заснета с мобилен телефон и пусната в интернет и до определени медии. Статията търси корените на агресивното поведение и как бихме могли да се предпазим от нежелано влияние или външен натиск да извършим определени действия.

Делото с шамарите – обикновено хулиганство или „Ефектът на Луцифер”?
Как е възможна позитивната социална промяна?

Погледнато повърхностно това дело разнищва един не особено тежък случай на насилие. Тревожното не е, че двама души си разменят плесници в коридорите на полицейското управление, а, че най-вероятно те са били подстрекавани и поощрявани към по-голяма активност в действията си един срещу друг. И не само това... направен е запис на случилото се, който по-късно е разпространен в интернет и до медиите.

Кой, защо и как, ще изяснява тепърва делото. Може би по-интересното в случая е дали не става дума за т.нар. „Ефект на Луцифер”, описан от проф. Филип Зимбардо - един от най-големите социални психолози и хуманисти на нашето съвремие. Какъв е по-дълбокият смисъл на това, което се вижда на повърхността? Дали този случай на заснемане и разпространение на сцени на насилие напомня на някои методи от миналото? Можем ли да се предпазим от нежелано влияние? И как да трансформираме негативната енергия в позитивно послание за социална промяна?

Както е известно още от библейските текстове, Луцифер е любимият ангел на Господ, който тръгва по кривия път и се превръща в сатана. „Ефектът на Луцифер„ описва трансформациите в човешкия характер и факторите, които принуждават „добрите” хора, понякога неусетно и за самите тях, да се превърнат в “злодеи”. “Ефектът на Луцифер” е психо-социален феномен, при който потърпевшият е изолиран от другите и поставен във враждебни или непознати условия. Обикновено насилникът избира ограничено физическо пространство, като жертвата умишлено се откъсва от външните стимули и се изправя срещу авторитет с абсолютна власт и спорни морални и личностни качества. Ако личността на «силния» е с нисък самоконтрол и завишени нива на агресивност, процесът на физическо насилие много лесно може да бъде отключен.
Класическият Станфордски експеримент, проведен през 1971 г. в Пало Алто, Калифорния илюстрира ефекта на Луцифер, който е наблюдаван и при издевателствата в багдадския затвор Абу Гариб по време на иракския конфликт. Проф. Зимбардо подбира две групи студенти, разделя ги по случаен признак на надзиратели и затворници и ги вкарва в симулационен затвор за 2 седмици. Въпреки перфектната подготовка на всички детайли, експериментът е прекратен на 6-ия ден, тъй като “надзирателите”са станали изключително брутални. Свободните импровизации и вживяването в ролите са придобили неочаквано развитие.

Корените на „злото” могат да бъдат видени далеч назад в миналото - още по време на кампаниите срещу афроамериканци в САЩ от представители на Ку Клукс Клан. Още по-рано, подобни пропагандни методи за обработка на масовото съзнание са използвани от Хитлер. Това са насаждането на дискриминационни нагласи и действия срещу малцинствени групи, като част от добре планирани във времето кампании за дехуманизация на обществото. Хитлер е широко известен и с „творческия” си подход -(вкл. комикси за деца) при изработването на стратегии за унищожаването на евреите в Европа. Ку Клукс Клан от своя страна са използвали т.нар. „трофейни снимки”. Тези снимки са документирали мъчителите заедно с линчуваните жертви и са изпращани до техните семейства и приятели. В наши дни, адресатите са сменени – печатните и електронните средства за масово осведомяване, вкл. интернет пространството.

Разбира се историята познава още много примери, които могат да илюстрират превръщането на добрия д-р Джекил в мистър Хайд. Дехуманизацията може да се оприличи на своеобразен „мозъчен катаракт”, който замъглява човешките емоции и нагласи и създава условия за нечувана жестокост от страна на едно човешко същество спрямо друго.

Но как бихме могли да се предпазим от нежелано социално влияние днес? Има ли кратка рецепта, която да ни защити от мощния натиск на групата или човека с власт? На първо място, трябва да си дадем сметка за няколко основни фактора: каква позиция отстояваме; колко важно е за нас другите да ни харесват, особено ако не са ни близки; има ли други групи от хора, които биха се радвали на нашето присъствие; как бихме погледнали в един бъдещ момент на сегашното ни конформистко поведение?

Наред с тези по-общи насоки, можем да предприемем и други по-конкретни стъпки в трудни или заплашващи ни ситуации. Например, имаме ли силата да се изправим срещу самите себе си с думите: ”Аз сгреших”, „Аз не постъпих правилно”, „Аз промених мнението си” и просто да приемем загубите? Така биха постъпили силните. Можем ли да бъдем отговорни и открити, без да се заблуждаваме, че някой ще ни даде „безплатен обяд” или разчитаме на нечия милост? Дали с нечестни средства бихме постигнали «голямото добро”? Дали сме достатъчно критични, за да потърсим и второ мнение, да си дадем време за проверка, да не прибързваме с решенията и да търсим повече информация и връзка с близките. Добре е да не забравяме, че всяка идеология е просто сбор от думи и абстракции, на които човек може да се поддаде. Навярно мнозина знаят от личен опит, че когато вярваме на интуицията и вътрешното си чувство, те рядко ни подвеждат. Понякога, когато ни се струва, че няма изход, трябва само да си спомним, че мозъкът контролира емоциите ни и да използваме силата на мисълта си.

Възможна ли е позитивната социална промяна? Вярно е, че всеки сам гради настоящето си, но посланията на мнозинството също влияят върху всеки един от нас. Възпитаването на алтруистични нагласи може да започне още от най-ранна детска възраст. Тогава най-бързо и с фотографска точност се запечатват социалните нагласи, чувства и стереотипи. Ако предложим на децата един толерантен модел на общуване с различните, ако се преборим с негативните си нагласи, те ще видят по-доброто лице на света около нас. Ако им покажем, че различията са богатство, а не заплаха, ще подхраним стремежа към самоусъвършенстване. Накъде ще насочим развитието им зависи от нас възрастните. Така самите ние творим тяхното бъдеще, а много ни се иска те да бъдат щастливи, нали?

[назад]

Начална . За мен . Обръщение . Позитивната психотерапия . Психологично консултиране . Въпроси и отговори . Интервюта и статии . Линкове . Контакт с мен . Галерия