Радостен
е фактът, че мениджърите на големи компании и успешните
лидери реагират своевременно на потребността за ефективна
работа индивидуално и с групи. Те разбират прекрасно
важността на грижата за подчинените си и в следствие
на това много от тях в относително кратки срокове виждат
положителните промени. |
|
Петък, 21.03.2008
Пролетно почистване.
Когато зимата си стегне багажа, обикновено първото, за което се сещаме е, че ни предстои голямото пролетно почистване. Запретваме ръкави и не жалим нито пари, нито време, нито сили за да излъскаме до блясък всичко в къщи. Сякаш забравяме за нашата „вътрешна” къща – къщата на душата и сърцето, където през зимата (често изпъстрена с поводи за недоволство или тъга), също натрупваме без ред - нагласи, емоции, стереотипи. Колко често се замисляме дали имаме нужда да почистим и там?! Ако го направим, със сигурност ще усетим истинската лекота и чистота, които идват в нашия ден най-напред чрез мислите ни. Едно такова вътрешно почистване, понякога може да се окаже трудна задача. Но кое е важното? Да започнем с малки стъпки и съзнателно, и да не намаляваме темпото. Да се „събудим” от зимния сън и да се огледаме, за да видим колко много „помощници” са се струпали наоколо и чакат да ги повикаме. А ако си мислим, че сме в плен на най-голямата самота, най-добре ще е да си спомним за всички добри хора, които сме срещнали някога. Да преровим вътрешния си архив и да признаем най-напред пред себе си колко успешно сме се справяли. И това ще е само началото на нашето ново пролетно пътуване.
За какво всъщност говорим? Говорим най-напред за изхвърлянето на „вътрешните отпадъци”. Пролетта е време да усетим от какво искаме да се освободим, какво ни е дошло в повече или за какво никога не намираме време. Най-вероятно вече нямаме нужда от тези неща! След като изхвърлим боклука, можем да започнем старателното почистване личното си пространство. Най-напред ще помогнем на тялото – може би отдавна отлагаме заниманията с йога, аеробика или някакъв спорт, посещение при личния си лекар, или освежаване на менюто – кои са храните, които ни зареждат с енергия и ентусиазъм? Да се погледнем честно и в огледалото – какво във външния си вид искаме да променим?
Пътуваме навътре в себе си и стигаме до сърцето – най-чувствителния орган в тялото ни! Дойде ли месецът, през който ще се освободим от чувствата, които ни гнетят? Останали ли са още сигнали, които в миналото са били причината за сърцебиенето? Някои неща са се случили толкова отдавна – можем да ги затворим в една красива кутия като преди това старателно ги подредим. Други май е нужно да преговорим и да извлечем поука за себе си и близките, да се помъчим да излезем от порочния кръг, да спрем да се лутаме. Ако тук се затрудняваме, ще се наложи да потърсим помощ отвън - важно е да сме наясно какво става вътре в нас! А може би се чувстваме наранени? Нека си представим, че правим двете стъпки – прошка и благодарност за урока. След това да се решим и да го направим истински. И ако в сърцето ни вече всичко е наред, ако сме заредени с положителни емоции и тъгата ни е отпътувала, тогава и пътят пред нас ще е по-ясен и чист.
Постепенно стигаме до центъра на нашите мисли. Кои бяха темите, които до скоро ни измъчваха? Сигурно е имало и такива, с които въобще не е трябвало да се захващаме. Или такива, за които сме били сигурни, че са „causa perdutta”. Нека изпратим тези мисли като скъпи гости, които си тръгват! Така ще освободим време и пространство за събитията и хората около себе си. Можем да направим и още едно упражнение - заемаме позата на безучастен свидетел, затваряме очи и наблюдаваме сякаш на голям екран това, което ни се случва. След „прожекцията” се опитваме да си отговорим на няколко въпроса – кой е главният герой, какво иска той и в каква посока е най-краткия път? А ако успеем да определим и печелившите играчи, ще получим доста реалистична обратна връзка.
След това своеобразно пролетно изцеление на нашето тяло, мисли и чувства можем да планираме новата си лична кампания. За тази пролет да си пожелаем нещо ново – нещо, което не сме правили никога досега, нещо, което ще ни изпълни с радост или ще ни открие за нови хора и ценности. Защото не е трудно да преподредим важните за нас неща и да сме постоянни, да потърсим отново пътя към тези, с които се чувстваме по-добри, по-цялостни и по-щастливи. И в заключение, нека си спомним, какво ни съветва мъдростта: „Когато искаме да кажем нещо важно на някого, нека си представим, че думите ни са написани с големи огнени букви на небето!” Ако и след това все още искаме да отправим своето послание, значи можем да го направим, можем да го изречем.
[назад]
|